ClubS1 220 - 2018

жествяваните пилоти на европейските тимове, но и заради завръщане- то към италианските си корени. Той печели още в първия си старт – Гран при на Сан Ремо през 1949 г. През същата година на Монца среща Марсело Джамбертоне, който става най-довереният му човек и мениджър. При- ключението обаче приключва и той се прибира в Аржентина, където се връща към познатата работа и автомобили. Съперниците са използвали отсъствието на Фанджо, за да работят по колите си и той не губи време, преди да се впусне в нова битка с познатите противници като Хуан Галвес в домашните много силни състезания. В началото на 1950 г. участва в надпревари в родината си само през януари, след което отново, на 39 го- дини, заминава за Европа. Точно през тази година Международната авто- мобилна федерация (ФИА) започва да организира нов шампионат, наречен Формула 1, и за него Хуан получава специално предложение. Новината бе наелектризираща. Дотогава нито един пилот не бе получавал световна титла. Короните бяха за производителите на автомобили, но дори последният такъв приз бе от 1925 г. – за Алфа Ромео. И един ден щях да получа удар. Отворих една телеграма, пристигнала от Алфа Ромео – канеха ме да се състезавам за тях. А предходната година се бяха оттеглили от състезанията , спомня си ОТВЛИЧАНЕТО В КУБА В началото на 1958 г. Фанджо и Джамбер- тоне пристигат в Куба, където вече петкратният световен шампион във Формула 1 трябва да участва в Гран при надпревара. Двамата приемат поканата на минис- търа на войната в правителството на Батиста – генерал Фернандес Миранда – и отиват с няколко приятели в казармите на пристанището до Хава- на. Джамбертоне е повикан на телефона от един от войниците, но когато стига до караулката, там няма никого. На връщане е пресрещнат с въ- проса къде си мисли, че отива и той отговаря, че е мениджърът на Хуан Мануел Фанджо и се опитва да се върне на приема на генерал Миранда, органи- зиран в чест на пилота. Аха! Най-накрая те спипахме! , тържествува офицерът срещу Джамбертоне. Ръцете горе и не мърдай! От известно време преследваме шпионина на Фидел Кастро, който се предста- вя за мениджър на Фанджо. Сега те хванахме. Изуменият италианец изпълнява заповедите, когато внезапен смях го кара да се обърне и вижда пилота, генерала и останалите от ком- панията да се превиват гръмогласно, искрено доволни от шегата си. На следващия ден обаче нещата стават доста по- сложни. Млад, слаб, тъмнокос мъж се приближава до Фанджо във фоайето на хотел „Линкълн” и го принуждава да тръгне с него, заплашвайки го с пис- толет. Извежда го до чакащ пред хотела автомо- бил, където много любезно пилотът е помолен да сложи слънчеви очила и шапка. На въпроса му дали не биха обяснили целта на занятието, отвличащи- те го терористи казват, че са представители на движението „26 юли” – политическа организация на Кастро. Целта им е Фанджо да не участва в състе- занието на другия ден и по този начин да привлекат общественото внимание към сдружението си. Пленничеството на Фанджо не е никак тежко. Пилотът получава щедра закуска и отличен обяд, осигурена му е компанията на три млади дами, както и радио, по което проследява развоя на Гран при на Куба. Накрая му сервират прощална вечеря и аржентинецът признава изненадата си от необи- чайно веселото настроение. Ще се радваме да ви видим отново, сеньор Фанджо, когато Куба е освободена от режима на Батиста , казва му един от похитителите. След това го извеждат и го придружават до посол- ството до Аржентина, настоявайки да го изпра- тят чак до входа! Свободен сте, сеньор. Моля да ни извините за причиненото неудобство... Изключително любезните терористи се сбогуват и си тръгват. А Фанджо разказва историята си след това с уточнението, че отвличането му е истински забавно приключение! Фанджо с Алфа Ромео 158 на старта на Гран при на Монако през 1950 г. ЛЕГЕНДИ 18