ClubS1 220 - 2018

К огато Хуан Мануел Фанджо пече- ли петата си титла във Формула 1 – през 1957 г., светът на авто- мобилния спорт е убеден: няма да има друг като него, който тол- кова пъти да покори върха в Гран при. 45 години по-късно Михаел Шумахер все пак го изравнява по титли и печели петата си корона, а е пръв и в следващите два сезона – през 2003 и 2004 г. Тази година още един пилот ще влезе в тази на- истина ексклузивна категория – състезател с 5 титли във Формула 1, но за мнозина Фанджо ще остане недостижим, защото никой друг не е спечелил почти половината от надпреварите, в които е участвал! Статистиката на кариерата му е наистина забележителна, но историята на живота му е изключителна. Днес много се го- вори отново, че един или друг пилот има титли колкото Фанджо, но кой е той. Хуан Мануел Фанджо е роден на 24 юни 1911 г. в Балкарсе, на 510 км от столицата на Аржентина Буенос Айрес. Той е четвъртото от шест деца. Баща му Лорето е бояджия, роден в Италия и емигрирал в Южна Америка. Майка му Ерминия се грижи за семейството. Хуан е дребен и рита футбол като дете, откъдето и произлиза пря- корът му Чуеко, означаващ буквално „криво- крак”. Десетилетия по-късно на тази специфика някои приписват стила му на каране. Голямата му любов обаче са автомобилите и още като хлапе работи в гаражите на местни механици, където изучава до последната подробност все- ки попаднал в ръцете му двигател. На 16 години бяга от вкъщи с двама приятели в Мар дел Пла- та заради безумната идея, че е в тежест на ро- дителите си. На 17 страховита пневмония едва не го убива и семейството му си го прибира у дома. Лекарят му забранява да работи в продъл- жение на година и това му тежи. На 21 през 1931 г. влиза в армията и скоро е назначен за шофьор на командира на поделението. През цялото си свободно време крои планове как да стане авто- мобилен състезател и вече познава мъже, кои- то се състезават. Първото участие на Фанджо в надпревара е като навигатор, но кариера на професионален пилот изглежда безкрайно далеч. След казармата с малко пари назаем от баща си Хуaн отваря гараж в Балкарсе, защото така все пак се занимава с коли. През 1934 г. си купува и автомобил, с който да се състезава, но цели 4 години по-късно започва да кара активно в надпревари. В онези години в Аржентина те са най-вече убийствено изморителни и безкрайно дълги – дистанциите варират от 400 до някол- ко хиляди километра по всевъзможни пътища и настилки. За това се изисква истински състезателен ав- томобил и гражданите на Балкарсе, за огромна изненада на Фанджо, събират пари и му купуват нова кола! Всъщност го правят цели два пъти и той им е безкрайно благодарен, чувствайки, че е негов дълг да печели, за да оправдае дове- рието им. В годините до началото на Втората световна война Фанджо изчиства стила си. Някъде пе- чели, друг път губи и си прави необходимите изводи: няма нужда да бързаш, преценявай вни- мателно условията, карай с главата си повече, отколкото със сърцето. Постепенно влияние- то на раздиращия Европа конфликт се усеща и в Аржентина, надпреварите замират. Хуан Ма- нуел обаче използва всеки удобен случай, за да се качи зад волана и да поддържа формата си. Фанджо се състезава сам със себе си , подхвърлят зяпачи по пътя, намеквайки, че пилотът леко се е смахнал. Войната обаче приключва, състезанията се за- връщат, а самоукият аржентинец започва да побеждава европейските пилоти, пристигнали в родината му като гост-звезди на различни надпревари. Правителството на Хуан Перон иска да направи Аржентина световноизвестна и кани най-големите звезди на автомобилизма на състезания. В същото време взима решение да подкрепи местните състезатели и купу- ва автомобили за тях, с които да участват в стартовете и на Стария континент. Фанджо изпитва безброй емоции, пристигайки в Италия, не само заради предстоящите му битки с обо- с Мерцедес W196 R на Нюрбургринг - 1 август 1954 г. www.clubs1.bg 17