ClubS1 219 - 2018

К огато на 14 август от Макларън офи- циално обявиха, че Фернандо Алонсо напуска Формула 1, съвсем логично и очаквано светът на Гран при се съ- живи в лятната нега. Форумите из- бухнаха от коментари. Колегите журналисти поизвадиха старите писания и започнаха да се повтарят старите мантри: от една страна, че Фернандо е най-добрият пилот на нашето вре- ме и от друга – колко лош съотборник е и колко неправилни решения е взел. В крайна сметка ис- панецът със сигурност ще остане в историята на Формула 1 като един от най-добрите състе- затели, нереализирали напълно своя потенциал. В това вероятно всички са единодушни. Срещу името на Алонсо ще има записани 2 световни титли и 32 спечелени победи. Люис Хамилтън и Себастиан Фетел при всички случаи ще са много по-успешни, но въпреки това дори в една скорошна класация сред феновете във форума на английското списание Аутоспорт повече потребители бяха посочили Фернандо като най-добрия пилот на нашата епоха от Люис Ха- милтън, а Фетел имаше едва няколко процента. Далеч пред всички оставаше Михаел Шумахер, когото Алонсо победи през далечната 2006 г. и тогава бе големият герой и на британците, защото най-после прекъсна доминацията на немския пилот с италианската кола. Алонсо бе обичан и възхваляван като най-мла- дия победител и шампион с 15 победи и 15 пола в само 86 състезания, както напомни Ед Строу. Почти не се пишеше и говореше тогава за това, че Флавио Бриаторе му даваше предимство пред всъщност много бързите му съотборни- ци Джанкарло Фисикела и особено Ярно Трули, че успехът дойде и след известна доза шанс и т.н. Победителите не ги съдят, а и в крайна сметка всички чудесно знаят, че в Гран при, каквото и да се говори, почти винаги идва момент, когато екипът подкрепя само единия си пилот. Промяната в отношението към Алонсо настъ- пи през 2007 г., когато той премина в тима на Макларън, а до него като съотборник дойде де- бютантът Люис Хамилтън. Ако човек прочете повечето коментари след обявеното оттегляне на Алонсо, неизменно ще види, че в почти всич- ки тях този сезон се споменава като повратна точка и пример за злия характер на испанеца, който му е попречил да осъществи таланта си! За моя радост бях пряк свидетел на голяма част от събитията през въпросната година и не съм съгласен, дори съм отвратен от това, което влиятелните и иначе уважавани британски жур- налисти насадиха като хронология на случилото се през следващите години. Най-често разказите за 2007 г. започват с това как Алонсо е стоял безкрайно в бокса, за да не позволи Люис да направи бърза обиколка в края на квалификацията в Унгария, и е искал статут на примадона в тима на Рон Денис. Когато не го бил получил, заплашил да отиде при Макс Мозли, за да накисне тима си, че наистина е взимал ин- формация от колата на Ферари по данните, пре- доставени от Найджъл Степни на Майк Кахлън в „шпионския скандал”. След което последвала глобата от 100 млн. (тя всъщност така и не бе в този размер) и загубата на позиции за тима от Уокинг в дългосрочен план и прочие. Не знам какво ще напише Алонсо в очакваната с ог- ромен интерес своя автобиография за тези съби- тия, но аз имам малко по-различни спомени за тях. Спомням си прекрасно как всичко започна в Мо- нако. Макларън имаха предимство и спечелиха отлична двойна победа, като след стопа на Фер- АЛОНСО СИ ТРЪГВА, ОМРАЗАТА ГО СЛЕДВА От Иван Тенчев, снимки: Любомир Асенов и Макларън Двойната победа в Монако отвори кутията на Пандора ЗВЕЗДИ 18