ClubS1 219 - 2018

На 6 години вече имаше решение какъв ще станеш? Да, в много голяма степен, гледах Михаел Шумахер да печели всеки уикенд и исках да правя същото. Той ли беше твоят герой? Да, категорично, исках да съм като него. Но по същото време на 6 започнах да играя и футбол в моя роден Руан и понеже ме попи- та, всъщност за малко се колебаех, защото харесвах и футбола и ми се удаваше. На какъв пост играеше? Нямаше голямо значение, но основно в средата, отдясно. Много тичах и това разви моята физика, но тя така и не стана достатъчно мощна. Футболът освен това е колективен спорт и някак научих да съм в екип. Това е много важно за развитието на отношенията и манталитета. Обичах футбола, но обичах моторспорта повече и в крайна сметка поех по този път. Как съчетаваше училище с картинга и спорта изобщо? В началото си ходех редовно и всъщност имах много добри оценки, но постепенно стана така, че нямаше как да се съчетава всичко. Всъщност на 13 години напуснах дома си и започнах да се състезавам, след като бях приет в спортното училище, което беше само на 2 часа от къщата ни, но прекарвах там седмицата. Това училище е свързано и с френската федерация по автомобилизъм и реално си е колеж като всеки друг, но учехме много – както стан- дартните дисциплини, така и тренирахме много. По-късно вече попаднах в нещо като частно училище към федерацията, където бяхме само 7 деца. Имаше и частни уроци, по двама в клас, сутринта, възможно най- събрани, а после тренирахме след обяд или вечер, имахме много специални предмети, упражнения и т.н. Да не се учудваме тогава, че има толкова много добри френски пилоти напоследък? Да, точно, това е отлична възможност да тренираш и да учиш едновременно. А как точно стана част от програмата на Ред Бул, мнозина се опитват? Още докато се състезавах в картинга, г-н Морган Карон, който е президент на федерацията и е в непрекъсната връзка с д-р Хелмут Марко, бе опитал да му привлече вни- манието към мен. После през първата ми го- дина (2012 г.) във Формула Рено 2,0 разгово- рите да ме подкрепят продължиха и затова карах с каска на Ред Бул, но нищо не стана до края на шампионата. Те не бяха доволни от представянето ми и след това Карон дойде при мен и ми каза: „Трябва да спечелиш шам- пионата догодина, за да разчиташ на нещо.” След като спечелих в края на сезона, излетях за Абу Даби, видях се за първи път с Хелмут Марко и така започнахме. Беше страхотен шанс, защото те реално са единствени с 4 коли във Формула 1 и добър шанс за млади пилоти. Започнах работа почти веднага с бившия треньор на Себастиан Фетел, имах достъп до невероятните съоръжения в Милтън Кийнс. Преместих се там в малък апартамент, не че градът е много хубав или нещо такова, но бях много близо. Мислиш ли, че след разочарованието през 2016 г. да не те ангажират за Формула 1 опитът, който натрупа в Япония през 2017 г., и този се- зон с Хонда ще ти дадат някакво предимство през следващия, когато Ред Бул ще работи с Хонда? Опозна ли японците, научи ли нещо на японски? Всъщност знам само няколко думи, като „добър ден“ и „наздраве“. За мен нещата се МИСЛЯ, ЧЕ ОПОЗНАХ МАЛКО ПО-ДОБРЕ ЯПОНЦИТЕ, НАЧИНА ИМ НА РАБОТА И ОТНОШЕНИЯ, ТЯХНАТА ОТДАДЕНОСТ И ГОТОВНОСТ ЗА САМОЖЕРТВА. ИНТЕРВЮ 14